Ковачество

„Занаятът ковачество е важен за човечеството. Практикуван от дълбока древност, той е в основата на човешкото развитие. Затова, преди да се сътвори света, Господ е създал този занаят, защото навсякъде трябват гвоздеи — да се кове и да се гради. Трябват лопати, мотики и казми — да се копае и оре земята. Трябват петала — да се подковават животните. Трябват брадви — да се секат дърва. Трябват тесли — да се правят каци и да се градят къщи. Трябват ножове за всичко. Ковачеството е останало като дарба на човека. Без ковачество нищо не може да стане.“

Зараждането на занаята в дълбока древност, е обуславено от необходимостта от изделия за бита и полето. Историческите  данни сочат зараждането на ковачеството от средата на XIX в. Научно установено е, че развитието на средствата за производство при различните занаяти у нас през Възраждането е тясно свързано с постиженията на ковачеството. Благодарение на ковачеството се дава голям тласък на развитието на селското стопанство и занаятите, тъй като майсторите ковачи са осигурявали голямото разнообразие от селскостопански инвентар и занаятчийски инструменти. Много бързо ковачеството се превръща в едно от най-бързо усъвършенстващите се производства, което придвижва напред и другите занаяти.

Логично, след като ковачеството е един от най-древните занаяти в битието на човека, ковачът е една от най-древните професии в битието му. Главните материали, с които ковачът работи, са металите – желязо, чугун, стомана, а също така и бронз, мед, благородни метали. В миналото ковачът е правил и ремонтирал всички сечива от желязо, необходими за стопанството и другите занаяти, за градеж на къщи, разнообразните предмети, използвани в домашния бит – прибори за огнището, свещници, катинари, налбантство (подковаване) и т.н.

Коването е основното техническо действие, което ковачът извършва върху материала. Ръчното свободно коване включва действия като сплескване, изтегляне, пробиване на отвори, закаляване, насичане на орнаменти върху метала, набиване на релефни форми, ковашко заваряване. Но освен да коват металите и да ги обработват с нагряване и охлаждане, с което всъщност се осъществява процеса закаляване, ковачите могат да отливат метали във форми, като изработват по този начин заготовки, да щамповат, да изтеглят и т.н. Дълголетните традиции на ковачеството съхраняват старите практики и способи за украсяване. Мотивите са стилизирани, вдъхновени от хармонията между човека и заобикалящия го свят. С настъпването на индустриализацията и възможностите на промишлеността да задоволява тези потребности, ковачите се занимават предимно с ръчно художествено коване и изработване и ремонт на селскостопански сечива и инструменти.

Несъмнено, за да си добър в това, което правиш, трябват много знания. За някои хора може би ковачеството представлява блъскане с чук по желязо, което е сложено на наковалянта. Основната тънкост в ковашкия занаят е познаването на метала. Истинските майстори познават по цвета кога трябва да се почне изковаването на желязото, кога да се хвърли пясък, за да се получи заварката, кога стоманата е закалена добре. Една на пръв поглед груба работа, крие зад себе си много прецизност, умения, любов, въорбаржение. Много фактори превръщат ковачеството в изтънчено изкуство, от което се раждат шедьоври от желязо и метал.

В никакъв случай ковачеството не омаловажава другите професии и занаяти. Всеки има своята тънкост, своята красота, своя чар. Но да обработваш желязо, да го познаваш до най-малкия атом, да го подчиниш на волята си и да изработиш крайния продукт, е един комплексен процес. Процес, в който се сблъскват два твърди характера – на ковача и на материала. От една страна упоритостта на майстора, от друга – устойчивостта на желязото. Но с годините обработката му, опитите, успехите и провалите на майсторите, са открили точната формула как от суровия метал да направиш дори една нежна и красива роза.

Ковачеството е сред 20-те най-търсени професии у нас, което е констатирано от Агенцията по труда. Това обаче не е достатъчно пазара усеща необходимостта от услугите им и майсторите ковачи да се превърнат в изчезващ вид. Ковачеството не се учи по книга или по интернет, трябва да го носиш в себе си. Защото връзката между човека и метала е толкова тясна, колкото тази между дете и родител. Ковач не се става за ден. Иска се практика, иска се желание, иска се постоянство. Иска се да си непреклонен и да не се отказваш и да не позволяваш нищо да не прекъсва устрема ти към успех.